АЛОЕ ВЕРА

Често наричано „растение чудо“ или „лек от природата“, алое вера крие много изненади. То расте най-добре в райони с горещ и сух климат и много хора го бъркат с кактус, но всъщност принадлежи към семейството на лилиите. Алоето запазва свежестта си при условия, в които други растения биха изсъхнали и загинали, като затваря порите си, за да предотврати загубата на ценна влага. Съществуват над 200 разновидности алое, но най-ценно за човечеството е лечебното Алое Барбадензис Милър (алое вера).
Древни паметници свидетелстват, че свойствата на алое вера са известни от векове. Терапевтичните му и лечебни качества са издържали изпитанията на времето над 5000 години. През 1862 г. Георг Еберс пръв открива колко ценено е алоето още от древността в египетски папирус. Древногръцки и римски лечители го прилагат много успешно като лечебна билка. Изследователи откриват, че това растение е познато и в китайската, и в индийската култура. Египетските царици го използват в стремежа си да постигнат идеална физическа красота, а във Филипините го смесват с мляко, за да лекуват бъбречни инфекции. Алоето се споменава и в Библията, а според легендата Александър Велики завладява остров Сокотра в Индийския океан заради алоето, което растяло там и било необходимо за лечение на ранените му воини. Но бързият прогрес на документираната медицина на запад и преселването към райони с по-умерен климат води до намаляване на популярността и употребата на алое вера.
В наши дни, макар медицината и лекарствата да са ефикасни за лечението на повечето болести, тяхната продължителна употреба води до появата на странични ефекти. Ето защо много от потребителите и учените се връщат към по-традиционните природни терапии, пренебрегвани толкова дълго. В резултат на това алое вера отново привлича вниманието, предлагайки многобройните си свойства за подобряване на здравето и качеството ни на живот.
Но популярността на алое вера в области, където то не вирее, се дължи изцяло на патентован процес, наречен стабилизация. Нека разгледаме един прост пример – ако разрежете ябълка и я оставите на открито, плодът бързо потъмнява. Същото се случва и с алоето. В природата прозрачният гел във вътрешността на листата му е добре защитен от месестата им кора, която предотвратява загубата на влага и го предпазва от вредното въздействие на атмосферата. Процесът на окисляване започва веднага щом листото бъде отрязано и ако не бъде спрян, голяма част от полезните качества на гела се губят. Стабилизацията е метод за съхраняване на ценния гел в състояние, възможно най-близко до първоначалното, без загуба на полезните му свойства. Без стабилизация настъпва окисляване и разваляне на гела, дори и при охлаждане. Форевър Ливинг Продъктс (ФЛП) притежава патенти за процеса на стабилизация, което ни дава възможност да постигнем качество на продуктите без конкуренция.

Факти от Д-р Питър Атертън
- Какво е Алое Вера
- Кой вид Алое ?
- Защо Алое Вера действа ?
- Къде действа Алое Вера ?
- Как действа Алое Вера ?
- Заключение
Алое Вера, или както често го наричат „чудотворно растение”, „естествено лекарство” и „лек за изгаряния”, има много наименования, оцелели през всички 4000 години, откакто е известно на човечеството като лечебно растение. Античната му история е открита от Джордж Ебърс през 1862 г. в древен египетски папирус, представляващ сборник с билкови рецепти от 3500 г. пр.н.е. Оттогава много изследователи са откривали, че алоето е използвано в древнокитайската и древноиндийската медицина. Гръцки и римски лечители като Диоскорид и Плиний Старши са го използвали с отлични резултати. Според легендата Аристотел убеждава Александър Велики да завладее остров Сокотра в Индийския океан, защото там растяло алое в големи количества, а то било нужно за лечение на ранените войници. Египетските кралици Нефертити и Клеопатра ценели високо алоето като средство за лечение и разкрасяване, тъй като в онези времена здравето и красотата били много по-тясно свързани, отколкото днес.
И макар че съществуват над 200 вида алое, едва три-четири от тях имат лечебни свойства. От тях Aloe Barbadensis (Miller), известно и като Алое Вера (Linne) е най-лековито.
Алое Барбадензис има дебели, сочни листа и прилича донякъде на кактус, но всъщност принадлежи към семейството на лилиите, към което спадат лукът, чесънът и аспержите. То достига зрялост след четири години, когато съдържанието на листата – съчетание от гел и сок, може да се бере, консервира и затваря в бутилки, за да се получи продукт възможно най-близък до натуралното растение.
За да се извлече полза от Алое Вера, гелът трябва да се приема вътрешно, заради хранителните му качества, а може и да се съчетава с други съставки за създаване на кремове и лосиони, които подхранват и подобряват състоянието на кожата.
Няма научни доказателства, че целите листа от алое, включващи и кората, които се филтрират и обикновено концентрират, са по-ефикасни от гела и сока без външната обвивка. Съществени са качеството и количеството алое в продаваните продукти. За съжаление много от продуктите на пазара с гръмкото название „Сок от Алое Вера” може да съдържат съвсем малко количество от същинския гел. Ако се съмнявате, потърсете по етикета одобрителния печат на Международния научен съвет за алое. Той е независим американски регулиращ орган, който наблюдава количеството и качеството на алоето в различните продукти. Ако откриете този печат на етикета, значи продуктът в ръцете ви е истински и съдържанието на алое в него напълно отговаря на изискванията.
Алоето предлага богат коктейл от хранителни вещества, чието комбинирано действие и баланс имат по-мощен съвместен ефект, отколкото може да се очаква от механичен сбор на отделните съставки. Това се дължи на факта, че те взаимно подпомагат действието си – ефект, известен като синергизъм. Алое Вера има и адаптогенни свойства, т.е. то е вещество, подсилващо общата устойчивост на организма към вредни влияния като инфекции и стрес.
Благодарение на хранителните си и антиоксидантни качества, алоето на първо място допринася за естествената защита на епителните тъкани от вредни въздействия, а когато са наранени – подпомага заздравяването. Антиоксидантите се борят с разрушителните „свободни радикали” – нестабилните съединения, които се образуват при обмяната на веществата и изобилстват в замърсителите на околната среда. Смята се, че те са причинители на много болести, включително някои форми на рак, както и че ускоряват процеса на стареене. Епителът е анатомичен термин със следната дефиниция:
„Епителът е тъкан, която покрива повърхности или кухини и също така извършва различни отделителни, транспортни и регулиращи функции.”
Най-голямата епителна тъкан е нашата кожа, но към нея трябва да добавим и лигавицата на червата, на бронхиалните тръби и на половите органи. Затова не е изненадващо, че алоето действа еднакво добре както на кожата, така и на възпаления стомах или на астмата.
.
Естественото противовъзпалително и антимикробно действие на съставките му допринасят за развитието на клетките и така подпомагат процеса на заздравяване. Но алоето помага не само на хората със здравословни проблеми. Много от тези, които го пият твърдят, че се чувстват по-добре като цяло – по-спокойни, по-уравновесени и по-енергични. Мисля, че това се дължи на влиянието на алоето върху имунната система, която благодарение на него се балансира и настройва, за да защитава организма по-ефективно от неблагоприятни въздействия.
Алое Вера не е панацея за всички болести и в него няма нищо вълшебно. Мисля, че то действа основно в двете споменати области – епителната тъкан и имунната система. Това до голяма степен се потвърждава от анекдотични доказателства – множество хора от хиляди години разказват за лечебните свойства на алоето за най-различни кожни оплаквания – екзема, псориазис, язви, изгаряния, акне и дори ужилвания и ухапвания. Открили са облекчение при стомашни проблеми като колит, дивертикулит и синдром на раздразнените черва. Други болести, дължащи се на разстройство на имунната система като артрит, астма, следвирусен синдром и лупус са получили подобрение след редовно приемане на гел от Алое Вера.
Ето защо Алое Вера играе ролята на допълнително средство за третиране на различни здравословни проблеми. Но е от изключителна важност винаги да се съветваме с лекаря си, когато се съмняваме в диагнозата или здравословното ни състояние не се подобрява. Самодиагностицирането може да е много опасно и сериозни проблеми могат да се крият зад не особено обезпокоителни симптоми.
В ЛИСТАТА НА АЛОЕ ВЕРА се съдържат над 75 съставки, които могат да бъдат разделени в следните категории:
Разнообразието от витамини в алоето е голямо, но най-важните са антиоксидантите С и Е, както и бета каротина, който организмът преработва във витамин А. Алое Вера е и едно от малкото растения в света, източник на витамин В12.
Минерали
Сред тях са магнезий, манган, цинк, мед, хром, калций, натрий, калий и желязо.
Аминокиселини
Човешкият организъм се нуждае от 22 аминокиселини, от които се изграждат протеините. Алоето предлага 20 от тях. Но още по-съществено е, че в то съдържа седем от осемте незаменими аминокиселини, без които организмът не може, но не произвежда сам и трябва да приема с храната.
Захари
Сред тях са важни дълговерижни полизахариди, които укрепват имунната система.
Ензими
Липази и протеази, които разграждат храната и допринасят за храносмилането, както и карбоксипептидаза – ензим, свързан с възпалителните процеси.
Растителни стероли
Трите основни вида имат мощни противовъзпалителни свойства.
Лигнин
Дървесинно вещество, което дава на алоето невероятното му свойство да прониква дълбоко в кожата.
Сапонини
Естествени производни на сапуна със силно антимикробно действие, които ефективно се справят с бактерии, гъбички и дрожди, като тези от рода Candida.
Антрахинони
Най-важни от тях са алоин и емодин, а всички заедно са силни обезболяващи и е доказано, че притежават антибактериални и антивирусни свойства. В чистата си форма имат и силно разхлабващо действие.
Салицилова киселина
Съединение, подобното на аспирин с противовъзпалително действие и спомагащо за разграждане на мъртви тъкани.